Анатомия на стеганографията с Unicode с нулева ширина и цифровите отпечатъци на AI текста
Стандартът Unicode дефинира десетки кодови точки за форматиране и управление (обща категория `Cf` и `Zs`), предназначени за оформление на сложни скриптове, двупосочен контрол на текста и невидимо пренасяне на думи. Символи като интервала с нулева ширина (`U+200B`), неразделителя с нулева ширина (`U+200C`), съединителя с нулева ширин�� (`U+200D`) и съединителя на думи (`U+2060`) заемат 3 байта в UTF-8 паметта, но се изобразяват с нулева хоризонтална ширина в уеб браузърите и текстовите процесори.
Тъй като тези кодови точки оцеляват при стандартни операции с буфера за обмен Ctrl+C / Ctrl+V в уеб приложения, Microsoft Word, Google Docs и CMS редактори, те се използват широко за дигитална стеганография и поставяне на водни знаци в AI текста. Чрез кодиране на двоични последователности в редуващи се символи `U+200B` и `U+200C` между думите, платформите могат незабележимо да поставят воден знак в документите. Криминалистичният парсер на Multinook проверява суровите кодови точки чрез `String.prototype.codePointAt()`, като разкрива и изрязва всеки непечатен маркер за време под милисекунда.

